Днес отделям малко внимание на здравето… психическото здраве.

Ние хората претърпяваме промени всеки ден, които се натрупват и накрая на годината не сме същият човек, когото сме били. Нормално е! Докато с приятелите си сме в един и същи етап и се променяме в една посока, всичко върви прекрасно, но има случаи, когато това не е съвсем така.

Понякога единият избързва в промяната си и надраства дадени хора в живота си. Тогава тези хора, макар някога да са ни били като братя/сестри, стават токсични.

Темата е доста актуална за мен в момента, тъй като по време на ваканцията… скъсахме с най-добрата ми приятелка.

Прекратяването на дългогодишно приятелство е може би най-трудното нещо, което съм правила, но както всичко друго се преживява.

За мен цаката беше да се оставя да мина през всчки фази на скръбта:

• Тотално сриване:

Това е време, в което човек трябва да си поплаче, да го изстрада. Дайте си време да скърбите.

• Озлобяване:

Като човек, който не е злобен по природа не успявам да мина през този етап качествено, защото въпреки случилото се, се старая да помня както лошите, така и хубавите моменти.

В този етап се анализира цялата ситуация, която е довела до сегашното положение и се търси виновникът за случилото се. Не обичаме ние да сме си винони, затова обвиняваме другите, но истината е че всъщност виновни изобщо няма.

Това са неизбежни процеси, които е било писано да се случат. Обвинете когото искате, ако ви помага да го преодолеете, но си имайте на ум, че нещата обикновено са по-сложни.

• Светлина в тунела

Това е етапът, в който се включват другите ви приятели. Осъзнавате,че не сте сами и може би всичко е било за добро. Перфектно време да отделите внимание на хората, които все още са в живота ви.

• Самотност

Но въпреки, че осъзнавате, че не сте сами, важна част от ежедневието ви липсва. Човекът, с когото сте прекарвали най-много време и сте общували най-много, вече не е това за вас и съответно идва едно непоносимо чувство на самота.

• Прошка

Последен и необратим етап е прошката. Колкото и грозна да е била причината, поради която вече не сте близки с най-добрия си приятел/приятелка, тя не е причина вие да страдате и секунда повече. В крайна сметка животът е кратък и приятелите идват и си отиват. Осъзнаването на това прави всичко да изглежда много по-поносимо и преодолимо.

Един от лошите моменти в живота ви е преминал и ви е довел стъпка по-близо до хубавите.

Оставете живота да тече както му е отредено и помнете, че всичко се преодолява. По-силни сте от колкото предполагате.