Нещо, за което до сега не желаех да говоря, е сколиозта ми.

Днес искам да прекъсна мълчанието си чрез тази кратка статия, в която ще разкажа как ме диагностицираха с гръбначно изкривяване и как до голяма степен се справих с него, така че сега мога да кажа, че „победих“ сколиозата.

• Как разбрах, че имам проблем?

В шести и седми клас не се занимавах с никакъв спорт, като изключим олимпиадите по биология. На първо място беше биологията и прекарвах часове наред вкъщи, четейки учебника, който и до ден днешен си го пазя и си го разглеждам. По това време живеех практически сама (баща ми работеше през целия ден, а майка ми живееше в Япония). Контролът над начина ми на живот до голяма степен липсваше.

2012 година заминах за два месеца в Япония при майка си. С нея не се бяхме виждали от много време и когато ме видя, беше в шок от това колко съм се променила. Тя беше първият човек, който останови, че има някаква асиметрия в стойката ми. Едното ми рамо беше по-ниско от другото, походката ми също се беше променила.

 Разбира се, когато го казва майка ти, се протовопоставяш веднага. Точно и затова отричах до последно, че има някакъв проблем със здравето ми.

Когато няколко месеца по-късно, майка ми се прибра в България, си записах час за консултация при лекар.

Избрах тогавашната Токуда болница ( в момента е Acibadem city clinic), а лекарят при когото отидох беше завеждащият отделението по ортопедия и травматология-доц. д-р Всил Яблански. В клиниката ми направиха медиална и латерална рентгенова снимка и след като д-р Яблански ги погледна и ме прегледа, ми сложи диагноза сколиоза.

• Какво всъщност значи сколиоза?

Когато д-р Яблански ми каза, че имам сколиоза много се изплаших, защото бях виждала в любимия ми учебник по биология, снимки на много тежки случаи.

Сколиоза се нарича страничното изкривяване на гръбначния стълб. Може да бъде различна степен- от едва забележимо до изключтелно тежко и опасно за здравето. Ако не се лекува сколиозата прогресира.

Причината за получаването на такова изкривяване често пъти е неизвестна (идиопатична етиология), но в моя случай беше главно застоялият начин на живот и неправилна стойка. Учех и пишех домашни на леглото си, а не на бюро.

Сколиозата е нелечима. Може да се намали степента на изкривяването и дори да се премахне изцяло с подходяща терапия, но при прекъсване на лечението, изкривяването отново се появява. Именно затова в увода поставих думата ‘победих’ в кавички.

• Лечението, през което преминах:

Веднага след като д-р Яблански ми постави диагноза, си записах нов час за преглед в специализирана клиника (Ортомед- Горна Баня). Там лекарят, който ме прие потвърди диагнозата на д-р Яблански, направиха ми повторно рентгенови снимки и започнах физиотерапия 3 пъти седмично в клиниката.

Въпросната физиотерапия не беше специализирана за моя индивидуален случай на сколиоза, който беше от по-особените, и за един месец нямаше никаво подобрение.

С майка ми започнахме търсене на други лечения и попаднахме на т.нар. Шрот терапия. Оказа се, че единстевното място (за момента), на което се прилагаше този тип лечение беше именно в Ортомед. Запитах лекаря ми в клиниката дали е възможно да се подложа на Шрот терапията. Той обясни, че методът е още експериментален в България и не е подходящ за всички типове изкривявания. Пренасочи ме към кинезитерапевта Борислав Чонгов, който всъщност извършваше терапията.

Оказа се, че моят тип сколиоза е много подходящ и още на същия ден се записах в списъка с пациенти.

На сайта на Ортомед вече има качена подробна информация за метода Шрот, но общо взето целта на метода е да засили точно тези мускулни групи около гръбначния стълб, които да подобрят изкривяването.

Ползите за мен от Шрот терапията бяха неоспорими. Бяха ми направени снимки преди и след терапията. На вторите се виждаше очевидно намаляване на изкривяването и рамената ми почти се бяха изравнили.

С приключване на периода на терапията имах избор да продължа с Шрот или да прекратя и да правя дадения ми от Борислав Чонгов комплекс с упражнения.

Аз избрах да продължа с упражненията у дома, защото нямах възможност да пътувам често до Горна Баня, а също беше и налице фактът, че  терапията и упражненията не ми доставяха удоволствие .

Знам, че терапията и рехабилитацията не са за удоволствие, но за мен то е изключително важно. Затова се отказах да продължа с терапията въпреки положителния ефект.

Борислав Чонгов ми даде насоки как да подобря стойката си, изпълнявайки ред ежедневни задачи, а също списък с упражнения и обяснения за изпълнението им към тях.

В началото редовно ги изпълнявах, но бързо станах нередовна и непостоянна. Сколиозата ми и прогресът, който бях направила през изминалия период, започнаха да изчезват.

Точно в този период започнах с фитнеса.

Майка ми се тревожеше, че с неподходящите упражнения мога да влоша изкривяването си, затова първите ми няколко тренировки бяха с инструктор/ кинезитерапевт, който беше наясно със състоянието ми.

Фитнесът ми доставяше огромно удоволствие, въпреки че беше тъмна Индия за мен. Отне ми доста време да се ориентирам и да се науча без треньор, но именно това, че тренировките ми доставяха удоволствие, ме караше да продължа.

В момента външно не се вижда драстична разлика в рамената ми.

Не съм си правила рентгенови снимки за сравнение, но не смятам това за необходимо, защото за мен подобрението (видимото изравняване на рамената и намалени болки) е неоспоримо.

Ако някой от вас или вашите близки има подобни симптоми и оплаквания, се консултирайте с лекар.

С този пост не целя да рекламирам конкретен лекар, клиника или метод, а да ви разкажа за това, как намерих моят начин за справяне със сколиозата.