На скоро във фитнеса пуснаха едни много интересни клипчета с неща, които е препоръчително да не правим в залата. Някои от тях ми се сториха крайно нелепи и се почудих дали някой изобщо ги прави, но след като си поговорих  с един от треньорите, се оказа че всеки от дадените сценарии се е бил случил реално. От тогава започнах по-често да се заглеждам в навиците на трениращите около мен.

Нелепостите бяха като се започне от неправилно изпълняване на упражнения и се стигне до най-различни вредни навици, но общото между всички бе, че доста хора явно не знаят за съществуването на т.нар. фитнес етикет.

Ето моите топ 8 дразнещи прояви:

• Постелки пред рафта с тежести

Това зависи много от подредбата на фитнеса, но обикновено подувките и гиричките се намират на рафтове. Твърде често пътят до тях през фитнес джунглата е осеян с препятствия (лежащи, разтягащи се дами и господа) и само най-умелите успяват да се доберат до подувка.

Мили трениращи, фитнес етикетът, а също и елементарното възпитание, изискват да осигурите поне една тясна пътечка, за да има достъп до оборудването (то е за всички). Понякога залата е препълнена, особено в час пик, но това не е извинение.

• Ползване на всевъзможни кътчета като кошчета за смет

С този вреден навик на някои трениращи съм се сблъсквала твърде често. Обикновено импровизираните кошчета за смет са поставките за бутилки/хавлии на пътечките и степерите, но за мое изумление хората са невероятно креативни що се отнася до решаването на важен проблем, като този къде да си изхвърлят опаковката от протеиновото барче.

В  повечето фитнес зали има кошчета на удобни места. Огледайте се, разходете се до някое.

• Зарязвяне на дисковете върху лостовете

Това прегрешение, по моя статистика, се практикува най-често от мъжката половина трениращи. Някои хора отиват в залата с нагласата, че инструкторите трябва да им раздигат и оправят мястото след като са приключили…грешка! Инструкторите не са слуги.

Аз като жена мога да кажа, че ми е много неприятно и трудно да свалям 20кг дискове от лоста (който обикновено за допълнително улеснение е качен на високо).

• Разхождане бос из залата

Това беше едно от нещата, които ме хвърлиха в оркестъра. Не ми е и хрумвало, че някой с пълното си съзнание ще отиде по средата на фитнеса и ще си събуе обувките и чорапите и ще започне да се разтяга напълно бос.

В спортните клубове/фитнеси, където се провеждат групови занятия като йога и пилатес, това явление е по-често срещано (по мои наблюдения). Някои йогисти настояват участващите в занятието им да са боси, защото е по-удобно за някои пози (с чорапи/обувки се пързаля). В  рамките на йога/пилатес занятието е ок, но в момента, в който излезете в частта с уредите е неприемливо да се разхождате боси. Мен винаги ме е било страх, дори в класовете по йога, да се събувам, защото се притеснявам от гъбични инфекции…може би съм само аз.

• Кражба на уреди

Начинаещите доста често го правят без дори да го осъзнават. Самата аз никога не съм се вбесявала от това (пак си е дразнещо), но познавам хора, които са готови да се сбият за нещо подобно #fitnessbeasts .

Когато искате да ползвате даден уред се огледайте дали все пак няма някой, който да се „мотае“ наоколо. Ако има, попитайте го дали е за същия уред и ако отговорът е „да“, разберете се да се редувате. В много случаи помага да се редуваш с някой, защото така се мотивираш да направиш серията по-правилно и без почивки.

• Потене върху уредите:

Кофти е да седнеш на даден уред и да осъзнаеш, че е подгизнал от нечия чужда пот. Проблемът е главно хигиеничен, но за щастие решението му е елементарно- поставяйте хавлия между вас и дадения уред

• Излишни приказки и свалки по средата на серия

Заглавието на точката казва всичко, но все пак ще се потрудя да дообясня. Фитнес залата е място за тренировки (дори да е и прекрасно място да се запознеш с някой, с когото имате едни и същи интереси), времето за нови запознанства не е по средата на серия. Изнервящо е да изгубиш бройката, която си направил (особено за чифтните упражнения), заради несъобразителността на някого.

Въпреки че принципно съм много общителна, когато съм в залата не общувам с никого (освен понякога с инструкторите). Отивам, тренирам и си тръгвам.

• Крещене, пъшкане и т.н

Дишането е важно при всички упражнения, особено ако тренирате с тежко. В стремежа си да се спазва правилното дишане, а също и от тежестта и натовареността, някои хора издават звуци. Нормално е, но в някакви разумни граници.

Ако всички в залата започнат да ви гледат притеснено, може би е време да намалите децибелите.

Има още много неща, на които фитнес обществото се дразни, но не се категоризират като фитнес етикет:

На мъжете, които ходят с много изрязани потници или изцяло без горнище, не се гледа с особено добро око.

Говоренето по телефона на всеослушание също не е нещо твърде възпитано и очарователно.

Но в края на краищата всички сме във фитнес залата за едно и също нещо- тренировка. Нека не се съдим, а да си помагаме и обясняваме, защото с мяткане на  злобни погледи нищо/никой няма да се промени.